Български English Руский

Информация

Търсене по код

код:

Търсене в 5219 оферти

Обява:

Регион:

Тип:

Цена:
-


По ключови думи

Въведете ключови думи:

Информационен бюлетин

Приятели

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!
Europe Real Estate Directory
Аренда квартир
Имоти от topimoti.bg

















































































partner

За България!

Територия: 110 994 кв. км.
Население: 7 973 671
Столица: София
Официален език: български
Религия: Източно-православна
Политическа система: парламентарна република
Национална валута: лев
Часова зона: GMT +2

Официални празници:
1 Януари Нова Година;
3 Март Ден на Освобождението на България от османско иго;
1 Май Ден на труда;
6 Май Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 Май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 Септември Ден на Съединението на България;
22 Септември Ден на Независимостта на България;
1 Ноември Ден на народните будители;
24 Декември Бъдни вечер;
25 и 26 Декември Коледа, Рождество Христово;
Великден два дни (неделя и понеделник), определят се всяка година.

Разположение

България е разположена в Югоизточна Европа, североизточната част на Балканския полуостров. Река Дунав формира северната граница на България с Румъния. На запад границите са със Сърбия и Македония, а на юг съседи са Турция и Гърция. На изток България граничи с Черно море, което я свързва с Русия, Украйна и Грузия. Черноморската граница е дълга 378км.

Общата територия на страната е 111 000кв. км. Въпреки че заема само 2% от територията на Европа, България притежава голямо разнообразие от природни дадености, флора и фауна, многобройни лековити и минерални извори. Страната има богата история и живописна природа, което я прави привлекателна за туристите.


История

Археологическите открития показват, че територията на България е обитавана още от Каменната ера. От това време датира Вълчитрънското съкровище. То е най-старото златно съкровище в света и e открито край град Варна.

В бронзовата епоха по българските земи се заселват траките. Те се занимават със земеделие и животновъдство и оставят множество доказателства за богата култура. В периода XI - VI век пр.н.е. се появяват първите тракийски държавни обединения.

През I век пр.н.е. техните земи са завладени от Рим, а от V век са включени във Византия.

През VI век на Балканския полуостров се заселват славяни, а през втората половина на VII век - прабългари. Славяните и прабългарите се съюзяват и създават Българската държава, официално призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска. Под управлението на хан Тервел (700-718 г.) България се превръща в голяма политическа сила, а при хан Крум (803-814 г.) се разширява териториално.

През 864 г., по време на управлението на княз Борис Първи Михаил (852-889 г.) българите приемат християнството като официална религия. С това се премахват етническите различия между прабългари и славяни и започва изграждането на единна българска народност.

В края на IX век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Техни ученици идват в България, където са радушно приети и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни като Сърбия и Русия. Времето, през което царува Цар Симеон (893-927 г.) се определя като "златния век на българската култура". Границите на България по това време се определят от Черно море, Бяло море и Егейско море. При наследниците на Симеон страната отслабва от вътрешни борби. През 1018 г. след продължителни войни България е покорена от Византия. Още през първите години под византийско управление българите започват да воюват за свободата си. През 1186 г. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля властта на Византия. Основава се Второто българско царство, а Търново става столица. След 1186 г. първоначално страната управлява Асен, а след това - Петър. Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат Калоян (1197-1207 г.).

По времето на цар Иван Асен Втори (1218 -1241 г.) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет. Границите са разширени до Черно море, Бяло море и Адриатическо море. Икономиката и културата отново са в разцвет.

През 1235 г. българският църковен глава получава титла патриарх. Разногласията сред част от болярите водят до разделянето на страната на две царства - Видинско и Търновско царство. Това отслабва страната и през 1396 г. тя е покорена от Османската империя. В продължение на почти пет века България е под османско управление. Началните години се характеризират с неорганизирани опити за извоюване на свободата. По-късно появата на хайдутите позволява основаването на добре организирано национално-освободително движение. Основни фигури в него са Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и много други българи. В началото на XVIII век започва формирането на българската нация и развитието на българската просвета. С голямо значение е "История славянобългарска", написана през 1762 г. от монаха Паисий Хилендарски. Идеите за национална свобода водят до установяване на самостоятелна национална църква, развитие на образованието и културата.

През 1876 г. избухва Априлското въстание – първият мащабен и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е жестоко смазано и удавено в кръв, но привлича вниманието на европейските страни към българските национални въпроси. През 1878 г., в резултат на Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.), българската държава е възстановена. Бившите български територии са разделени на три - Княжество България с княз Александър Батенберг, Източна Румелия с губернатор християнин, назначен от султана, а Тракия и Македония остават под управлението на Османската империя.

Решението за разпокъсване на България, взето на Берлинския конгрес (1878 г.) никога не е било приемано от народа. В следствие на него избухва Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.), което през 1885 г. довежда до обединението на Княжество България и Източна Румелия. Фердинанд Сакс Кобурготски, български княз от 1887 г., прокламира независимост от Турция. През 1908 г. става цар на българския народ. България заедно със Сърбия и Гърция участва в Балканската война (1912 г.) и се бори за свободата на Тракия и Македония. България печели тази война, но в последвалата Междусъюзническа война (1913 г.) е победена от Румъния, Турция и от предишните си съюзници, които откъсват от нея територии, населени с българи.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили завършва с национална катастрофа. През 1918 г. цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис Трети. Мирният Ньойски договор от 1919 г. налага сурови клаузи на България - тя губи излаза си на Бяло море, Западна Тракия става част от Гърция, Южна Добруджа се присъединява към Румъния, а други части се дават на Сърбо-хърватско-словенското кралство.

В началото на 40-те години България води политика в интерес на Германия. През август 1943 г. цар Борис Трети умира и регентството на младия цар Симеон Втори е провъзгласено за правителство на страната. На 5 септември 1944 г. съветската армия навлиза в България. На 9 септември се установява правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев. През 1946 г. България е провъзгласена за Народна република. Царицата майка, цар Симеон ІІ и княгиня Мария-Луиза напускат страната през Турция за Египет. Българската комунистическа партия идва на власт. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя насилствено е организирана в кооперации. 10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г. се възстановява, стартира приватизация и връщането на земята. През 1990 г. Жельо Желев става първият демократично избран президент на страната.

След 1996 г. основни приоритети във външната политика на България стават членството в Европейския съюз и НАТО. През 2004 г. България става член на НАТО, a през 2007 г. е приета в Европейския съюз.


Климат

По-голямата част от България е с умерено-континентален климат. Четирите ясно изразени сезона в комбинация с разнообразните природни дадености - планини с широколистна и иглолистна растителност; хълмисти равнини; живописни речни долини; море - създават множество специфични микроклиматични условия. Пролетта е мека, лятото е топло, есента - прохладна и слънчева, а зимата - не много студена със снеговалежи по високите планини. Поради това България е предпочитано място за отдих от туристите. Черно море оказва влияние на климата в крайбрежната част на източна България. Поради това в тази област зимата е по-мека. Средната температура на въздуха през януари е 0–3 °С, а през юли 22–23 °С. Количеството на валежите е сравнително равномерно през четирите сезона./p>

Високите планински райони имат относително ниски температури и обилни снеговалежи, което създава добри условия за зимни спортове и туризъм. На места снегът се задържа над 200 дни в годината.

В Източните Родопи, Странджа планина и по долините на реките Струма и Места климата е континентално-средиземноморски. Преобладават зимните валежи. Зимата е по-мека, пролетта настъпва по-рано, а лятото е горещо, със средна юлска температура 24–25 °С. Средната годишна температура в България е 10,5 °C, а през лятото - 22 °C. Температурите през зимата се движат в границите от -13 до 15 °C.


Морски туризъм

Българското черноморско крайбрежие е с дължина 378 км. По протежението му са разположени близо 70 плажа, с обща площ около 9 млн. кв. м. Някои от тях са обширни и позволяват на стотици посетители да се наслаждават на топлото слънце, други са малки и спокойни, сгушени в живописни морски заливи с невероятен пейзаж. На много места са се образували стръмни брегове - идеално място за любителите на романтиката, риболова и водолазните спортове...

Водата на Черно море е с ниска соленост. Това, заедно с умерената й температура през лятото (22-24 °С), я прави особено приятна за къпане. Приливите и отливите са незначителни. Тук няма силни водни течения или опасни животински и растителни видове, които да представляват заплаха за здравето и живота на туристите. В Черно море се вливат живописни реки, чиито устия са заобиколени от гъсти и прохладни влаголюбиви гори. Част от тях са плавателни за малки моторни лодки и предлагат на туристите незабравими разходки по течението. Многобройните крайморски езера - лагуни и лимани, са убежище за огромно разнообразие от редки растения и животни, особено птици. В някои от тях са разкрити големи находища на лечебна кал, което, в съчетание със стотиците минерални извори по крайбрежието, нарежда България на едно от първите места в Европа по богатство на балнеолечебни ресурси.

Черноморските курорти предлагат отлични условия за почивка, неизчерпаеми възможности за забавления и вълнуващи предизвикателства.


Ски и планински туризъм

В България има 16 планини. Те заемат около 1/3 от територията на страната. Тук се намират най-дългата планинска верига (Стара планина) и най-високият масив на Балканите (Рила). Надморската височина варира от 600 до 2925 м. Полегатите склонове се редуват с високи върхове, дълбоки пропасти, живописни речни долини и величествени ждрела. Уникални пещери, скални феномени и водопади привличат множество туристи...

Планинските райони се отличават с огромно разнообразие от растителен и животински свят. На места са запазени естествени масиви от широколистни и иглолистни гори на възраст 250-300 години. Най-старото дърво (Байкушевата мура в Пирин) е на възраст над 1300 години и е връстник на българската държава. Едни от най-големите местообитания на мечката, вълка и дивата коза в Европа се намират в нашите планини. Биологичното разнообразие се поддържа чрез множество защитени природни паркове и резервати. Климатът е изключително здравословен - умерено прохладен през лятото и умерено студен през зимата, с много слънце и продължително задържане на снежната покривка по високите планини. Планините Рила, Пирин, Родопи, Витоша и Стара планина предлагат удобни писти и съоръжения за ски туризъм и зимни спортове. Продължителността на ски - сезона в планинските курорти е до 190 дни. Общата дължина на ски пистите е над 80 км. с денивелация до 1500 м.

През летния сезон планините предлагат разнообразни възможности за активен туризъм и отдих. Туристите могат да разнообразят престоя си с програми за пешеходен, вело и конен туризъм, делта и парапланеризъм, парашутизъм, водни спортове, скално катерене, спелеоложки туризъм, състезания по ориентиране, скаутски лагери и др.


Ловен и риболовен туризъм

Организираният ловен туризъм в Република България започва в началото на 60-те години в ловните площи на горските стопанства. Ежегодно в страната идват да опитат точния си мерник около 3000 чуждестранни ловци, по-голяма част от които са традиционни посетители. Повече от 110 ловни резиденции, хижи, домове и заслони предлагат настанителната база за любителите на лова и риболова. Горските стопанства осигуряват чудесна атмосфера за бизнес срещи, семеен туризъм и конен туризъм. Наред с това има възможности за еко туризъм и фотосафари, както и посещения на природни и исторически забележителности в околността. За запазване на генофонда на благородния елен, дивата коза, глухара и колхидския фазан са обособени 37 дивечовъдни станции. Те се грижат за запазване и обогатяване на видовото разнообразие, възпроизводството и разселването на дивеча.

Рибното богатство на България също е голямо и разнообразно. Ежегодно се произвеждат и разселват около 500 000 рибки за зарибяване на водоемите и водните басейни за спортен риболов. Национално управление на горите стопанисва три рибовъдни стопанства на територията на страната. Много лесничейства предлагат възможности за риболов на сладководни видове, като: шаран, пъстърва, сом, костур, бяла риба, клен, скобар и др. В Черно море обект на риболов са моруна, калкан, лаврак, лафер, минокоп-умбрина, морски кефал, платерина, илария и др.


Балнеотуризъм

Балнеотуризмът е традиционен за България като туристическа страна. Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси води началото си от траките. Те са били известни като изкусни лечители, познаващи целебните качества на минералните извори. В миналото "свещените" извори на Тракия са били известни по всички краища на Великата Римска империя...

Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води. Известни са над 550 находища с 1600 минерални извора, които се характеризират с изключително разнообразен химически състав. Ценен ресурс са и големте запаси от висококачествена лиманна лечебна кал и лечебен торф.

Разнообразният планински релеф, обширната морска брегова ивица, близостта на Средиземно море и благоприятното географско положение на България създават отлични биоклиматични условия за балнеотуризъм. Броят на слънчевите дни в България е с 18-20% по-голям от този на Централна, Северна и Северозападна Европа, а количествата на валежите през пролетните и летните месеци - по-ниски с 26-65%.

В България има повече от сто балнеокурорта. В тях работят много добре подготвени специалисти. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения. Голяма част от услугите са насочени не само към хора, нуждаещи се от лечение и профилактика а и към здрави хора, търсещи релаксация и избавяне от ежедневния стрес. Успоредно с провеждането на лечение и профилактика се предлагат и различни възможности за спорт - водни спортове, тенис на корт, вело-спорт, джогинг, пешеходни турове в планинска среда и др.


Селски туризъм

Българското село е съхранило своеобразието на бита и традициите. Почивката на село е атрактивна и все повече хора я предпочитат за отдих и развлечение. Природата, местните фолклор, обичаи и занаяти, традиционната кухня и известното българско гостоприемство привличат много българи и чужденци. Днес повече от 50 села и 30 манастира предлагат настанителна база за туристите.

На село туристът може да се включи в селскостопански дейности, преходи с коне и каруци, в занаятчийски дейности като дървообработване, резбарство, текстил, керамика, тъкачество, ковачество и др. Да занесе вкъщи платно, глинен съд или друг предмет, изработен от собствените му ръце. При желание може да се включи в кулинарни курсове или дегустации на вино, да изучава българския фолклор, да наблюдава местните семейни или религиозни празници...

Настаняването обикновено е в собствената къща на домакините. В зависимост от предпочиатнията им, гостите могат се хранят на трапеза заедно със стопаните. Поднасят се традиционни местни ястия и екологично чисти натурални храни и напитки. При желание туристите могат да участват в приготвянето на храната.

Повечето стопани на село отглеждат разнообразни зеленчуци, овощни дръвчета, десертни и винени сортове грозде и много домашни животни и птици. Произвеждат различни вина, ракии, месни деликатеси и разбира се, прочутото домашно българско кисело мляко. Туристите се впечатляват от традициите в селскостопанското производство. Ръчното косене и доене, производството на домашно сирене и кашкавал, квасенето на кисело мляко, приготвянето на сладка и конфитюри са важни елементи от туристическия продукт на селска България.